Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката ѝ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.
Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.
- Аз не съм господар на нейното сърце - почнал да отговаря той, - нека по своя воля си избере юнак.
- Само тогава ще те обичам и ще бъда твоя - отговорила разтреперана Магдалина.
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Някакъв потаен срам тежал върху младите души и те не могли без скрита въздишка да погледнат тия скали, от острите върхове на които биха могли да видят морето, дето се къпе огненото слънце.
От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.
Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.
И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме ??????? за още малко и тя ме подкани:
При спор, който не може да бъде решен съвместно с избрания онлайн магазин, можете да използвате сайта ОРС.
Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина.